„На 4 февруари 1997 г при разбиването на Парламента в първите редици пуснаха мутрите. Това е запечатано на уникални кадри. После трябваше по някакъв начин да се отплатят на групировките. Затова настоявам да се отворят икономическите досиета. Искам хората да направят сравнение между 4 февруари и днес. Едното е отношението на Никола Добрев – той работи усилено, за да синтезира една програма за управление, която беше най-добрата не само за онова време. Правите ли разлика със сегашното управление. Той познаваше всички в кабинета, състави го от доказани професионалисти. Това е единия подход. Другия е да ги намираш по кръстовищата. Хората трябва да направят разлика какви управленци си избират.
В българския преход има сблъсък на две тенденции – съзидателна и разрушителна. При втората политиката е в създаването на конфронтации, защото в скандалите не може да се оцени кой колко струва.
Десните вече взеха да харесват и да си присвояват 4 февруари. Това не е морален тест. Ако искаш да си дозрял за 4 февруари, трябва да си дозрял за държавността.
Има моменти, в които е нужно лидерство, когато формалния ръководител върви две стъпки напред. Тогава след 4 февруари се намериха кора, които искаха моята оставка. Аз им отказах и предложих да отиваме на избор на нов конгрес. Това не се случи и левицата излезе по-силна и единна за следващите предизвикателства.
Грешката на десните беше, че когато слязоха от власт те нямаха своя 4 февруари.
Липсата на компетентност е ключовия проблем на това управление.
АБВ бе създадено да приобщи умовете, таланта, можещите хора на България, които не желаят да се обвързват с политически партии.
Политиката не е само да даваш шанс на тяснопартийния апарат. Губим, ако се затворим само в това.
Имах специално развита програма за реформата на политическия модел. Защото партиите развращават избирателя- било чрез силовите методи на властта, било чрез финансови лостове.
Колко лобистки закони приеха в този парламент.
Сериозно разтревожен съм за хляба и недоумявам как това се подценява от правителството.
Младите в политиката е кауза за мен. Позициите, които публикувам, са в съавторство с млади хора. В ход е създаването на академия за подготовка на млади лидери, не само на национално ниво – лидери не само в политиката, но и във всички други сфери. Искам да формираме сред младите хора управленци.
Да не противопоставяме млади на стари. Има можещи и знаещи и ...

Смисълът на лидерството е да прецениш кой къде и как може да се реализира.
Не бих се върнал в оперативно ръководство в политиката. Не искам да ставам лидер. Мога да помагам. В една много по-широка общност от левицата към на линия. Няма да абдикирам.
За книгата - за мен политическото говорене е началото на демокрацията. Сега затъваме в едни безкрайни лични разпри, за които аз лично съжалявам.
Сегашните управници не съм убеден, че са способни на стъпка, идентична с тази от 4 февруари, защото те имат различно отношение към властта. Те консумират власт, но не управляват.
Идеята за помирението – да почетем паметта на всички загинали в един общ паметник, а не репресирани от една или друга власт. Загинали в името на България. В Испания има един паметник. Дали ние ще дозреем до такава мисъл? Опасявам се, че този разговор няма да се проведе при сегашното управление.”